Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Цените на основните хранителни продукти са близки до нивата от миналата година, а при част от стоките има и поевтиняване, заяви Иванов. "След май-месец и пиковите стойности, които изживяхме, буквално тогава индексът е в посока надолу“, посочи той.

Цените на основните хранителни продукти у нас са близки до нивата от миналата година, а при някои стоки дори се отчита поевтиняване. Това заяви Иванов, според когото след пиковите стойности през май тенденцията вече е към успокояване на пазара.

Той уточни, че това не означава дефлация или общо понижаване на цените. Забавя се обаче темпът на поскъпване, който през пролетта беше значително по-висок. Като причини Иванов посочи сезонните фактори, стабилизирането на пазарната обстановка и предприетите от държавата мерки.

В момента предлагането на хранителни стоки е добро, особено при плодовете и зеленчуците. По-ниски цени се наблюдават при доматите, боба, лещата, ориза и захарта. В обратната посока се движи свинското месо, което е с около 15% по-скъпо в сравнение с миналата година.

Според Иванов, ако се проследи общата стойност на 30 основни хранителни продукта, сумата е почти същата като преди година.

"Съвкупно всичко, цялата стойност на хранителните продукти, като съберем 30 основни хранителни продукти, е почти точно толкова, колкото миналата година“, посочи той.

Усещането на потребителите за значително по-високи цени според него не се формира единствено от храните, а от цялостното увеличение на разходите на домакинствата. По-сериозно поскъпване има при услугите, включително туристическите услуги и заведенията за обществено хранене. При основните хранителни продукти разликата спрямо миналата година е около 1-1,5%.

Производителят не може да продаде, а потребителят плаща скъпо

Иванов коментира и голямата разлика между цените, на които земеделските производители предлагат продукцията си, и сумите, които впоследствие плащат крайните потребители.

Като основни проблеми той открои раздробеното земеделско производство, недостатъчно доброто планиране и несъвършените механизми за реализация на продукцията. Така се стига до ситуация, при която производителите трудно намират пазар, докато потребителите купуват същите стоки на значително по-високи цени.

Показателен пример е производството на дини. Според Иванов тази година част от продукцията ще остане по полетата, като на места дините дори няма да бъдат прибрани.

"Има огромно производство и стигаме до парадокса: потребителят да заплаща по-скъпо, а съответно производителят да не може да продаде. Доста хора ще изхвърлят дини, доста дини останаха на самото поле, дори не са брани“, коментира той.

Причините според него са лошото планиране и раздробяването на стопанствата. Като възможно решение Иванов посочи кооперирането и окрупняването на производството. Според него пазарът трябва да бъде планиран още преди началото на производствения процес, а не след прибирането на продукцията.

Необходими са промени и в начина на производство и реализация на земеделската продукция. Държавата трябва чрез Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите да гарантира прозрачни условия на пазара и ефективен контрол. Успоредно с това обаче самият сектор трябва да подобри технологиите, търговските практики, пласмента и инфраструктурата.

За следващите месеци Иванов не очаква резки ценови скокове при храните. Според него в момента пазарът е спокоен и няма предпоставки за сериозно ускоряване на инфлацията.

На международните пазари се отчита известно поскъпване на пшеницата, но доброто предлагане ограничава риска това да доведе до сериозен ценови натиск върху потребителите.

"Нямаме в момента условия, които да предопределят някакви страшни ръстове, галопираща инфлация и така нататък“, заяви Иванов.

Очакванията му са инфлацията да остане в рамките на 2-3%. Той препоръча на потребителите да сравняват цените и да се информират за движението им както на едро, така и на дребно, преди да вземат решение за покупка.