Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Съвременните градове поставят фокуса върху личностното развитие на хората, които обитават тези градове. През 20-ти век парадигмата беше върху изграждането на инфраструктурата, върху създаването на тези условия на живот, които да направят възможно градовете да нарастват. Да акумулират капитали, да създават стойност, да образуват циклични форми на съществуване, които да намалят влиянието върху околната среда. Днешният град трябва да поставя в центъра човекът. Човекът с неговите нужди от гледна точка на това какви личности и какво общество изгражда града. В нашия свят градовете представляват вече над 75% от население живее там, така че обществената култура практически се формира в градската среда. Затова и фокусът вече е единствено и само върху психо-социалните характеристики на гражданите.

Това казва доц. д-р Косьо Стойчев, преподавател и изследовател в Софийския университет "Св. Климент Охридски“ и гост лектор на конференцията XCity Balkans 2026, която ще се проведе в периода 28-29 май в хотел Рила, Боровец, в предаването "Утрото на Фокус" по Радио ФОКУС.

Според него всички останали въпроси от технологичен, устройствен, жилищен и какъвто и да било характер, имат принципа на хоризонтална политика, която трябва да намери механизъм да обслужва израстването на личностите.

"Различните градове в света, и ако говорим в частност за българските, изпитват най-разнообразни предизвикателства. Европейските градове определено се намират в етап, който е трудно сравним с нашите. Ние, например, все още се борим, за съжаление, с устройствени, жилищни и технологични дефицити. Нашите градове все още имат потребност да преодолеят предоставянето на базови услуги.

И това е масов проблем. Градовете в Западна Европа се намират в фаза, в която трябва да балансират не само влиянието върху околната среда, а просто възможността, триадата - работно място, жилище, комунален живот, обществен живот, да бъде в баланс, при който нито една от тези елемента не нарушава качеството на останалите", коментира още той.

И добавя: "Тоест, ние се намираме в ситуация, в която искаме да имаме много свободно време да живеем според съвременните си разбирания за качество на живот, да полагаме труд, който пък е достатъчно производителен, да не се намира на голямо разстояние, от мястото, където живеем, или поне непрекомерно голямо, и трето, социалната среда, която се създава в града, да има възможност, голямото количество свободно време, да не генерира първо голямо количество отпадъци, или пък допълнителна стойност. Този баланс, между другото, не е много лесен да се постигне. И европейските градове, които са водещи в световен план като качество на живот, казвам го дори в глобален план, тъй като предлагат, считам, че Европа и европейските градове предлагат най-високо качество на живот, не най-голям икономически растеж, но най-високо качество на живот".

За това каква е ролята на местната власт и бизнеса за създаването на по-добра градска среда, доц. д-р Стойчев коментира: "Считам, че за публично-частно партньорство в тази сфера се коментират вече много години, над поне 10-15 години, в целия съзнателен живот на моята кариера се коментира въпросният модел на публично-частно партньорство. България според мен основно в момента развива единствено и само устройствената страна, т.е. строително-устройствената страна на въпроса. Главната причина за това е, че като изграждахме младата си икономическа структура, пазарен характер. Поставихме в основата на водеща роля собствеността. Когато поставихме в основата роля собствеността, предприемачите новите собственици искаха голяма възвръщаемост от капиталите си и когато поискаха голяма възвръщаемост от капиталите си, България имаше много малки бюджети, тя не можеше да води сериозна истинска политика и разреши на много места новите собственици да изградат структури, които са удобни и изгодни за тях, но в дългосрочен план бяха грешки от гледна точка на устройството на градовете".

"Първо, през последните 20 години българската държава тепърва започна да трупа пазарен опит в създаването на стойност в градска среда по пазарен способ. Нямахме такъв, нито една администрация нямаше такова знание. Второ, предприемачите се втурнаха към максималните бързи печалби. На това се дължеше и големите устройствени грешки, и по българските планински курорти, Черноморските курорти, погрешните понякога устройствени блокажи на големи градове, включително София, която в момента не може да довърши базова инфраструктура като Околовръстния път, големи главни булеварди, които да водят към този Околовръстен път, т.е. да се изгради онази система, която да направи града мобилен, дишащ, подвижен, ефективен", казва още той.

Доцентът споделя, че политика може да се налагат единствено и само, когато има пазарни фактори, т.е. си собственик на земята, на инфраструктурата, контролираш нейното функциониране, но без налагане на командно-административни норми на бизнеса: "В този ред на мисли аз считам, че публично-частното партньорство в момента е просто една химера, която още не е достигнала необходимата фаза".

Относно това какви теми ще постави доц. д-р Косьо Стойчев по време на конференцията XCity Balkans 2026, която ще се случи тази седмица в хотел Рила, Боровец, той казва: "Форумът е наистина много интересен с изключително добре дефинирани теми. Лично моето участие го свързвам с поставянето на въпроса за йерархията на населените места на територията на Р. България. Считам този въпрос тежко подценен. Академично не изследван. Слабо отразен в националната концепция за пространствено развитие, която между другото трябва да бъде преработена и изработена от начало за следващ програмен период от поне 15 години напред". 

И добавя: "Дълбоко убеден съм в себе си, че политиките, които са за водещите центрове, тези, които имат районно образуващи функции, и тези, които сформират среда и следват центровете на растеж, са три различни политики.

"До момента от 2007 до 2026 година България прилагаше политики, които са почти унифицирани за всички. Много слаба диференциална разлика, нарича се в регионалното развитие "принципът на лейката", при който слагате едни и същи решения, навсякъде. Този модел според мен е изчерпан. Той не съдържа никаква иновативност, не съдържа никакъв потенциал за растеж или то е много по-малък от този, от който българската държава има потребност. Затова считам, че въпросът за йерархичността между населените места, която да доведе до нова национална концепция за пространствено развитие и която пък да доведе до ново програмиране на регионалното развитие на България, е витално от съществено значение за цялата нация и за сигурността на нацията и за нейната конкурентна способност", коментира доц. д-р Косьо Стойчев, преподавател и изследовател в Софийския университет "Св. Климент Охридски“.