Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

"Последиците от натрупаните фискални дисбаланси се пренасят върху бюджетите за следващите години". Това заяви днес финансовият министър Гълъб Донев преди заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество и добави, че държавата е в процедура по свръхдефицит, а реалният дефицит за 2025 г. по данни на Евростат е 4% от БВП.

Изречението е построено така, че да звучи като диагноза, поставена от лекар, който току-що е влязъл в стаята. Проблемът е, че Гълъб Донев не е влязъл току-що. Той е в тази стая от май 2021 г. и през голяма част от времето е държал ключа от аптечката.

Кой е "преди това"

Когато министърът говори за "натрупани дисбаланси", той имплицитно сочи към предишни управления. Нека видим кои са те. От 12 май 2021 г. до днес, 1990 дни, в България са се сменили десет кабинета. Гълъб Донев е бил част от изпълнителната власт в три от тях, общо 691 дни, тоест 34,7% от периода, повече от всеки трети ден.

Първо като министър на труда и социалната политика в двата служебни кабинета на Стефан Янев, 215 дни, в които се раздаваха ковид добавки към пенсиите и се вдигаха социалните разходи с темп, който никой след това не посмя да върне назад. После като служебен министър-председател на два поредни кабинета, 308 дни между август 2022 и юни 2023, когато държавата работеше с удължителен бюджет, а разходните ангажименти растяха, без насреща да има нито реформа, нито приходна политика. И сега, от май 2026 г., като вицепремиер и министър на финансите, 168 дни, в които отговорността за фиска е негова по длъжност, а не по съвест.

Кой е назначавал "преди това"

Отговорността обаче не свършва с Донев. Тя води към човека, който го назначи три пъти. От десетте кабинета за последните пет години и половина шест са пряко свързани с Румен Радев: двата на Янев и двата на Донев, назначени лично от него като президент, кабинетът на Кирил Петков, когото Радев вкара в политиката като министър в собственото си служебно правителство и промотира до премиер, и накрая собственото му правителство от май 2026 г. Сумарно тези шест кабинета са управлявали 923 от 1990 дни, 46,4% от периода.

Тоест почти всеки втори ден от май 2021 г. насам фискът на държавата е бил в ръцете на правителство, което Радев е избрал, промотирал или оглавил. Останалите два кабинета с реална продължителност, Денков и Желязков, покриват 707 дни или 35,5%, и точно към тях сега се насочват обвиненията за "натрупаните дисбаланси".

Аритметиката е неумолима. Ако дефицитът за 2025 г. е 4% от БВП, то 2025 г. беше година на кабинета Желязков, който се крепеше на парламентарно мнозинство, но правеше бюджета върху социалните ангажименти, поети от служебните кабинети на Янев и Донев през 2021 – 2023 г. Пенсионната формула, автоматичната индексация, разходите за заплати в публичния сектор, всичко това беше заложено или удържано точно в периода, в който Донев беше министър на труда и после премиер. Да наречеш това "наследство" е все едно строителят да се оплаква от пукнатините в стена, която сам е зидал.

Процедурата по свръхдефицит не е новина, а резултат

Министърът представя процедурата по свръхдефицит като факт, с който трябва да се съобразим. Тя обаче не е природно явление. Тя е последица от пет години, в които нито едно правителство, служебно или редовно, не направи приходна реформа, не ограничи разходната база и не спря порочния кръг на удължителните бюджети. В този период Донев два пъти беше на позиция, от която можеше да го направи, веднъж като премиер с пълна изпълнителна власт и сега като финансов министър на правителство с парламентарно мнозинство.

Вместо това днес чуваме, че дисбалансите "се пренасят" върху следващите бюджети. Пасивният залог е показателен. Дисбалансите не се пренасят сами. Пренася ги финансовият министър, който ще внесе бюджет 2027 и който вече подготвя обществото за това, че той ще бъде трагичен.

Отговорност в три времена

Гълъб Донев е един от малкото политици в България, които носят отговорност за фиска едновременно в три времена. В миналото, като министър и премиер, който оформи разходната база, върху която стоят всички бюджети оттогава насам. В настоящето, като финансов министър, който констатира дефицит от 4%, но не предлага нищо, което да го намали. И в бъдещето, като човекът, който ще подпише бюджет 2027 и ще обясни на пенсионерите, учителите и бизнеса защо парите не стигат.

При тази биография фразата "натрупани дисбаланси от предишни управления" не е анализ, а алиби. И то слабо, защото всяка проверка на календара показва едно и също: Гълъб Донев и Румен Радев не са наследници на кризата във фиска. Те са нейни съавтори.