Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Договорът между България и турската енергийна компания "Боташ“ е бил сключен в момент на дълбока международна криза, което е довело до условия, които днес се определят като неизгодни за страната ни. Енергийният експерт Виктор Минчев подчерта в ефира на NOVA NEWS, че инициативата на Трайчо Трайков да се опита да предоговори споразумението е логична и необходима стъпка за защита на националния интерес.

Търговията със синьо гориво е по-скоро дипломация и международна политика, отколкото чист бизнес, поради което пълните детайли по контракта вероятно ще останат скрити за широката общественост. Според Минчев споразумението е подписано по време на най-острия пик на газово-петролната криза след началото на войната в Украйна от "може би най-неуспешния енергиен министър“ в историята на страната ни.

Цветомир Николов от Центъра за изследване на демокрацията посочи, че в момента България разполага със значителен свръхкапацитет. Комбинацията от договора с "Боташ“, участието в терминала в Александруполис и местната инфраструктура надвишава многократно реалната консумация на газ в страната. Той настоява Народното събрание да извика ръководството на "Булгаргаз“ и Българския енергиен холдинг за обстойни разяснения.

И двамата експерти са категорични, че в настоящия си вид споразумението не е далновидно за България. Преразглеждането на условията е от критично значение, за да се балансира енергийната ни сигурност с икономическата логика, като се избегнат излишни разходи за капацитети, които държавата не може да оползотвори.

Договорът "Боташ"

Plovdiv24.bg припомня, че договорът с турската държавна компания "Боташ“ бе подписан в самото начало на 2023 г. от служебното правителство с министър на енергетиката Росен Христов. Споразумението бе представено като стратегически успех, осигуряващ на България достъп до терминалите за втечнен газ в Турция и нейната преносна мрежа, след като доставките от "Газпром“ бяха преустановени.

Споразумението е сключено за срок от 13 години. Основните критики към документа са свързани с неговата цена и клаузите, които го правят изключително труден за прекратяване.

Ключовите факти за договора:

България се ангажира да плаща за капацитет от 1,5 млрд. кубични метра газ годишно, независимо дали реално използва тези количества или не (клауза "take or pay"). Според доклади на парламентарни комисии, страната ни плаща близо 500 000 долара на ден за този капацитет, което прави около 180 млн. долара годишно.

Договорът дава право на "Боташ“ да ползва българската мрежа, но не осигурява равностойни условия за "Булгаргаз“ на турска територия извън договорения входен капацитет.

Риск от "препиране“ на руски газ

Едно от големите опасения на международните ни партньори е, че през тази инфраструктура в Европа може да влиза руски газ, маскиран като микс от различни източници (т.нар. "турски бленд“).

През 2024 г. българският парламент прие решение, с което задължи енергийното министерство да предприеме стъпки за предоговориране или прекратяване на споразумението поради неизгодните му финансови условия. Експертите са единни, че към момента на подписването му – в разгара на енергийната несигурност – страната е поела ангажименти, които надхвърлят реалните ѝ нужди и финансови възможности.