Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Комисията за финансов надзор обяви голямата си "реформа“ – бонус-малус.

Само че това не е бонус-малус системата, от която българското общество има нужда. Това е псевдо "бонус-малус“, представен с много шум, но без необходимия превантивен ефект върху поведението на водачите. Това се казва в становище на Института за пътна безопасност.

КФН дължи отговор на един много прост въпрос 

За кого се прави тази система – за пътната безопасност или за застрахователите?

Защото истинската бонус-малус система не е измислена, за да увеличава приходите на застрахователните компании. Тя е създадена, за да направи застрахователите съпричастни към пътната безопасност.

Логиката е проста 

– повече нарушения и рисково поведение → по-висока цена;

– по-безопасно поведение → по-ниска цена.

Така застрахователят получава интерес да идентифицира риска, а водачът получава финансов стимул да не нарушава правилата още преди да се е стигнало до катастрофа. Това е превенция. Това е управление на риска. Това е смисълът на бонус-малус.

А какво ни предлага КФН? 

Система, която основно стъпва върху застрахователните събития и претенциите. Тоест вместо застрахователите да бъдат активен участник в превенцията на пътния травматизъм, те получават механизъм за по-прецизно управление и ценообразуване на собствения си застрахователен риск.

Разликата е огромна. Пътната безопасност не е застрахователна математика.

Истинската бонус-малус система трябва да въздейства преди катастрофата – върху поведението, нарушенията и риска.

И тук идва най-големият абсурд. Днес ни се обявява, че бонус-малус е въведен. А в същото време ключовата Единна информационна система за оценка, управление и контрол на риска тепърва трябва да бъде изградена – в срок до 18 месеца.

Тоест:

Днес – голямото обявяване.

Следващите 18 месеца – изграждане на системата.

Това ли е реформата?

Или е евтин пиар и популизъм, с който КФН се опитва да създаде усещане, че е направила нещо значимо за пътната безопасност? Защото обществото не се нуждае от поредната пресконференция. Обществото има нужда от по-малко нарушения, по-малко катастрофи и по-малко загинали.

А това няма да се случи само защото една наредба е публикувана в "Държавен вестник“.

КФН трябва да отговори и на още един въпрос: 

– Каква е реалната финансова полза за безопасния водач?

– И каква е реалната финансова последица за системния нарушител?

Ако тези два въпроса нямат ясен, измерим и достатъчно силен отговор, тогава не говорим за превантивна бонус-малус система. Говорим за механизъм, който може да облагодетелства застрахователите, но не доказва, че ще облагодетелства обществото.

Институтът за пътна безопасност пита КФН 

– Къде е превенцията?

– Къде е въздействието върху нарушенията?

– Къде е стимулът за безопасно поведение?

– Къде е измеримият ефект върху пътнотранспортния травматизъм?

И най-вече:

– Защо обявявате днес система, чиято ключова информационна инфраструктура ще се изгражда още 18 месеца?

Пътната безопасност не се управлява с пиар. Не се управлява с наредби на хартия. И със сигурност не се управлява в интерес на застрахователите.

Бонус-малус трябва да превърне застрахователя в съюзник на държавата срещу рисковото поведение на пътя, а не просто да му даде още един инструмент да управлява цената на застраховката.