Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Големият български поет Недяко Йорданов сподели, че 18 юли е много специална дата за него вече 57 години – от 1968 година насам на този ден той пише стихотворение, посветено на рождения ден на любимата си Ивана. Някои от тези любовни стихове дори са се превърнали в песни, като "Моето мъжко момиче“, "Остаряваме бавно“, "Не остарявай, любов“, "Младостта си отива“.

През 2025 година 18 юли идва с тревога – любимата му съпруга е болна. Въпреки това, той вярва, че тя ще се възстанови и се шегува, че след още поне 10 години той ще си тръгне пръв, както е редно за един мъж.

Ето и стихотворението, което той сподели в социалните мрежи:

ХИЧ НЕ СИ ВЪОБРАЗЯВАЙ...

Искаш да си тръгваш вече... Вечерта се спусна...

Хич не си въобразявай, няма да те пусна.

Няма да те пусна... Виждам, че досаден ставам:

"Как си?“... "Хапчето?“... " Боли ли?“... Знам, че прекалявам.

"Време ми е“ – все повтаряш. Никакви такива.

Ето, новата прическа страшно ти отива.

Грехота е да си тръгваш... Шестдесет години.

Някаква случайна случка някога сближи ни.

И се вкопчихме жестоко... Един в друг... Греховно.

Хайде, нека си признаем... Вечно и любовно.

Неизменно... И до днеска... Вчера беше сякаш.

Хич и не мисли да тръгваш... Щеш не щеш, ше чакаш.

Първо аз ще тръгна...Трябва!.. За да разузная

бива ли я за безкрая ... Там... Онази стая.

Няма начин... Толкоз души шепнат, че я бива.

И ще те извикам... Само, бъди търпелива.

18 юли 2025г.