Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Новият Национален рамков договор за медицинските дейности предвижда повече средства за сектора и поредица от практически облекчения за пациентите, сред които окончателното отпадане на хартиената рецептурна книжка и нови механизми за наблюдение на хронични заболявания. Мерките целят да модернизират достъпа до лечение и лекарства, макар че съсловието предупреждава за сериозни дефицити в системата.

Въпреки заложеното финансово увеличение председателят на Управителния съвет на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов е категоричен, че парите за здравеопазване продължават да бъдат недостатъчни, информира Plovdiv24.bg.

Финансовата рамка и позицията на Лекарския съюз

Определянето на бюджета на НЗОК като "рекорден“ не отразява реалната картина, тъй като неговият ръст е пряко обвързан с повишаването на минималната работна заплата и осигурителните вноски. По думите на д-р Брънзалов тези средства представляват единствено временна глътка въздух за лечебните заведения и болничната помощ. Цените на клиничните пътеки не са били актуализирани в продължение на две години, а заложеното сега увеличение от 10% обхваща едва последните три месеца от финансовата година. Поради това от съсловната организация настояват бюджетът на касата да нарасне с минимум 25%, за да може системата да работи нормално.

Край на хартиената рецептурна книжка и вземане на лекарства чрез представител

За пациентите, които ползват напълно или частично заплащани от здравната каса медикаменти, настъпва съществено административно улеснение. Рецептурната книжка отпада окончателно – след като диагнозата бъде въведена в електронната система, гражданите няма да носят хартиени документи, нито да помнят номера. В аптеката ще бъде достатъчно да се предоставят имена и ЕГН, след което фармацевтът ще отпуска предписаните лекарства.

Новият рамков договор въвежда и регламент за трудноподвижни граждани или лица под карантина, които ще могат да получават медикаментите си чрез представител. В тези случаи лекарят ще вписва упълномощеното лице, а анамнезата ще може да се снема по телефона. От БЛС обаче подчертават, че това изключение не въвежда безконтролно дистанционно предписване. Възможността важи за период до три месеца, след което задължително се изисква физически преглед на пациента.

Ранна профилактика и облекчени изследвания за деца

В извънболничната помощ стартира целево наблюдение на пациенти с хронично бъбречно заболяване от страна на общопрактикуващите лекари. Мярката има за цел ранна диагностика, за да се забави максимално евентуалната необходимост от хемодиализа, което в дългосрочен план ще спести значителни ресурси на здравната система.

Промени са разписани и в специализираната извънболнична помощ при провеждането на ядрено-магнитен резонанс и компютърна томография при деца. Тъй като тези процедури изискват малките пациенти да останат напълно неподвижни, актуализираните правила регламентират по-гъвкав подход след съответна лекарска консултация. Осигурени са и по-големи обеми ваксини, като се очакват доставките на заявените количества срещу сезонен грип за навременна имунизация.

Кадровият дефицит и опасността от "здравни пустини“

Наред с новите правила в рамковия договор най-острият структурен проблем пред българското здравеопазване остава хроничният недостиг на кадри. Най-критична е ситуацията при специалности като педиатрия, анестезиология и патоанатомия, като кризата се задълбочава и от високата средна възраст на практикуващите специалисти.

Неравномерното териториално разпределение допълнително ограничава достъпа до лечение, тъй като медицинските кадри са концентрирани предимно в големите университетски градове. Според ръководството на БЛС държавата трябва да приложи цялостна стратегия и адекватна здравна карта, за да не се допусне изолирането на цели региони от адекватна лекарска грижа.