Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Новият механизъм за определяне на минималната работна заплата се отличава с висока предвидимост и опростена структура, въпреки че показва някои дефицити при провеждането на теста за адекватност. Охлаждането при пазарите на труда и недвижимите имоти има стабилизиращ ефект върху националното стопанство, а евентуално минимално покачване на лихвените проценти от Европейската централна банка би се отразило благоприятно на фона на местната инфлация, посочи преподавателят в УНСС доц. д-р Щерьо Ножаров в предаването "В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Според насоките на Министерството на финансите за разпоредителите с бюджетни средства се залага нарастване на минималната работна заплата до 660 евро през 2027 г. (ръст с 6,5%), до 680 евро през 2028 г. (ръст с 3%) и до 710 евро през 2029 г. (ръст с 4,4%), припомня Plovdiv24.bg. Новата формула стъпва върху четири показателя – малка потребителска кошница, брутна медианна заплата, брутна средна заплата и производителност на труда, както и тригодишен тест за адекватност спрямо 60% от медианното възнаграждение и издръжката на живота. Този тест очертава граници между 636 и 818 евро със средна стойност от 717 евро, като сред държавите от Европейския съюз единствено Словения взема предвид екзистенц-минимума.

По отношение на паричната и банковата сфера доц. Ножаров подчертава, че кредитните институции подхождат зряло към управлението на ликвидността, натрупана в периода на валутния борд. След присъединяването към еврозоната БНБ използва макропруденциални мерки за овладяване на кредитния риск, като наложените след първото тримесечие регулации предотвратяват негативни сътресения. В сектора на заетостта намаляването на свободните работни позиции загатва за плавно покачване на безработицата от сегашните 4% до нива около 5,5%, което остава под средноевропейската стойност от 6,5% и стимулира трудовата квалификация. На пазара на недвижими имоти се регистрира спад в броя на сделките, без това да засяга пряко ценовите равнища.

Очакванията за международната инфлация в България през 2027 г. сочат спад до равнище от 3,5%. С оглед затихването на геополитическите конфликти затягането на лихвената политика от страна на ЕЦБ се намира в своя финален етап. За българската икономика лекото увеличение на лихвите представлява преодолимо предизвикателство и спомага за овладяване на по-високия темп на местната инфлация.