Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Народното събрание одобри на първо четене предложението на Министерския съвет страната ни да изтегли до 3,8 милиарда евро нов държавен дълг. Решението беше подкрепено от 135 народни представители в пленарната зала, с което се даде зелена светлина за стабилизиране на държавните финанси и префинансиране на ключови плащания.

Зад искането за нов лимит застанаха 119 депутати от "Прогресивна България“ (ПБ) и 16 от ДПС-НН, докато представителите на ДБ и "Възраждане“ гласуваха "против“, а ГЕРБ и "Продължаваме промяната“ (ПП) избраха да се въздържат при вота.

Финансовите мотиви на правителството

Разрешителното за поемане на новия дълг беше получено от финансовия министър Гълъб Донев при втория опит, след като преди две седмици подобно предложение на депутати от ПБ беше оттеглено от Константин Проданов поради липса на консенсус и критики от Асен Василев. Министър Донев обясни пред народните представители, че чрез този ресурс националният бюджет ще успее да префинансира очакваните сериозни плащания през 2026 г. по Националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ). По думите му мярката ще осигури ритмично финансиране, ще ускори инвестициите и ще минимизира потенциалните ликвидни рискове, за да не се затрудни изплащането на обичайните и социалните разходи на държавата.

Одобреният проект предвижда възможност за емитиране на дълг на международните капиталови пазари чрез средносрочна програма, както и за ползване на краткосрочен държавен дълг в рамките на лимита от 3,8 милиарда евро, който трябва да бъде изплатен до края на текущата бюджетна година. Допълнително промените дават мандат на Министерския съвет да преговаря и да сключи споразумение с Европейската комисия за заем в размер на 3,2617 милиарда евро по линия на Инструмента "Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“, като документът ще подлежи на последваща ратификация.

Сблъсък на аргументи в пленарната зала

Стефан Белчев от ПБ подчерта, че е критично важно държавата да се възползва от настоящия пазарен прозорец, за да си осигури най-ниската възможна лихва, определяйки исканията на опозицията за отлагане на процедурата за есента като непознаване на пазарите или саботаж. Той допълни, че сумата е само таван, а не задължителен харч, и ще послужи за разплащания по инвестиции, които не могат да чакат. В отговор Мартин Димитров от ДБ изрази сериозни опасения, че страната може да навлезе в дългова спирала поради липса на данни за очаквания дефицит през 2026 г., и изтъкна, че за нуждите на ПВУ не са необходими повече от 2 милиарда евро.

Липсата на Бюджет 2026 като основен проблем

От страна на ДПС-НН посочиха, че дългът е полезен инструмент, стига да се обърне внимание на неговата цена и целите, за които се взема. Председателят на "Продължаваме промяната“ Асен Василев критикува процедурата и обясни решението на групата си да се въздържи с аргумента, че в момента липсва внесен проект на закон за държавния бюджет за 2026 г., което принуждава парламента да одобрява лимити извън нормалния ред, без ясен контрол върху харченето им.

Бившият финансов министър и депутат от ГЕРБ Владислав Горанов също обяви, че неговата политическа сила ще се въздържи поради липса на категорично уверение от финансовия министър, че това ще бъде последното искане за вдигане на лимита. Зам.-председателят на парламентарната група на ПБ Владимир Николов обобщи позицията на вносителите, заявявайки, че при неизбежно поемане на дълг е стратегически по-правилно това да се случи сега при по-ниски лихвени нива, отколкото при очакваното им повишение в бъдеще.