Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Медицинските специалисти не са една хомогенна категория, а изборът на професия се влияе от различни стимули. Специалистите по здравни грижи например страдат от относително ниски възнаграждения, широки възможности за емиграция и не особено блестящи перспективи за развитие на работното място. Лекарите пък – от затруднена възможност за специализация, дълго обучение и отложена във времето възвращаемост на инвестицията в професионално развитие.

И докато медицинските сестри са намалели с около 10% през последното десетилетие, лекарите в България се увеличават с 4% за същия период. За да потърсим обяснение на тези различия, ще разгледаме по-подробно на измененията в броя на лекарите специалисти през последните десет години по отделни специалности. Това става ясно от анализа на Института за пазарна икономика.

През 2024 г. общият брой лекари е малко над 30 хил. или с близо 1100 повече в сравнение с 2015 година. Разпределението им по специалности показва интересни тенденции:

- За някои специалности е налице значимо намаление в предлагането. Специалистите по вътрешни болести например са намалели с 26% или с 292 лекари за десет години. Педиатрите също намаляват със 17% или 279 души. Специалистите–хирурзи намаляват с 8% или 137 лекари. Намаляват също така специалистите по спешна медицина и психиатрия.

- Голямо намаление е регистрирано и при общопрактикуващите лекари (спад с 15%).

- Други специалности обаче бележат увеличение – то е най-значимо при лекарите кардиолози (с 23% или 363 бр.); при рентгенолозите (23% или 207 бр.) и специалистите по физикална терапия и рехабилитация (увеличение с 26% или 148 бр.). Ръст бележат също специалистите по ортопедия, урология, офталмология и анестезиология.

Нека се спрем по-специално на намаляващия брой общопрактикуващи лекари в страната. ОПЛ са онези специалисти, които осъществяват първичната извънболнична помощ в страната,  те са  така нареченият пазител (gatekeeper) на системата. Работата им е да са най-близо до своите пациенти, да познават техните нужди и особености, да им оказват първична и профилактична помощ и да решават дали и по какъв начин да ги насочат към други видове помощ/услуги в здравната система.  Не само техният брой, но и разпределението им на територията на страната имат значение.

Броят на ОПЛ равномерно и постоянно спада през периода (намалението е с 15% или 678 бр.). Спадът е отражение от една страна на общото намаление на населението на България – логично, нуждата от лекари е по-ниска при по-малко хора. Това обаче не обяснява в пълна степен намалението на личните лекари – броят лица, които един ОПЛ обслужва в БГ (средно 1701 пациента за 2023 г.),  нараства с малко над 100 пациента спрямо 2014 г.

Прегледът на специалностите на лекарите ни дава възможност да направим важни изводи. Най-напред – финансовите стимули в системата работят и резултатът е видим в предлагането на определени категории специалисти. Там, където специалността дава възможност за реализация – например чрез създаване на частна практика или добър доход в болница при изпълнение на по-щедро финансирани клинични пътеки, се стига до увеличаване на броя на съответния вид специалисти. Широкото разпространение на медицинските технологии пък – до други. Ако обаче студентите и младите лекари не виждат перспектива, те няма да изберат да специализират, независимо колко остра е нуждата от даден вид специалисти за здравната система като цяло. Ако искаме да решим проблеми с недостиг на определен конкретен вид специалисти, са нужни смели и много ясно насочени мерки, а не действия "ангро“.