Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

След като през май какаото достигна исторически връх от над 12 000 долара за тон, последва рязък спад, който в края на септември свали фючърсите до около 6 200–6 500 долара. Волатилността разтърси целия сектор, коментира по Bloomberg TV Bulgaria Красимир Бенямин, основател на фирма за шоколадови изделия.

Според него основната причина за низходящия тренд е комбинацията от пониженото потребителско търсене и по-добрата от очакваното реколта в основните производители в Западна Африка. Скокът в цените тази пролет се е пренесъл пряко към крайния потребител, което е довело до отчетливо намаление на търсенето, особено в ниския ценови сегмент.

"Там, където хората искат просто нещо сладичко, цените се вдигнаха най-силно и съответно именно там видяхме най-голям спад на продажбите“, посочи Бенямин.

Големите производители вече променят рецепти и дори търсят алтернативи на какаото, включително растителни протеини като слънчогледов. Високите разходи за труд и енергия, в комбинация със спада в търсенето, доведоха до фалити на малки и средни шоколадови компании в страни като Великобритания и Германия. Средният сегмент е най-засегнат, докато в Югоизточна Европа няма данни за масови фалити.

Въпреки че какаото поевтиня наполовина от пролетните си върхове, това няма да се отрази на цените на шоколада за предстоящите празници. Коледните артикули вече са произведени през лятото, със суровина, закупена на значително по-високи цени. Според Бенямин ефектът от борсовото поевтиняване достига до производствената линия едва след месеци, а големите компании купуват какао по дългосрочни договори.

Той подчерта и ролята на спекулациите. Връщането на какаото в суровинния индекс на Bloomberg за първи път от близо 20 години носи допълнителна нестабилност. "Голяма част от флуктуацията е чиста спекулация“, смята той.

Шоколадовата индустрия остава най-силно зависима от потреблението по Коледа и Великден, които формират пиковите продажби в България.

Бенямин коментира и ефекта от мерките в проектобюджет 2026. Увеличението на осигурителната тежест, по-високият максимален осигурителен доход и двойният данък върху дивидентите според него ще натоварят бизнеса и ще свият маржовете. Работодателите вероятно ще поемат по-голямата част от разходите, за да задържат кадрите на фона на силно конкурентния трудов пазар.

По думите му подобни мерки могат да имат и обратен ефект. "В България някои неща лесно преминават в сивия сектор и смятам, че много компании биха търсили начини да избегнат по-високия данък върху дивидентите.“