Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Председателят на Временната комисия по бюджет и финанси Константин Проданов обяви в Народното събрание пакет от нови промени в удължителния закон за бюджета. Корекциите, предложени между двете четения на нормативния акт, се налагат в условията на действащ удължителен бюджет и след направен текущ анализ в Министерството на финансите.

Преди броени дни народните представители вече гласуваха една промяна, свързана с индексацията на минималните пенсии, които досега не са могли да бъдат осъвременени по швейцарското правило заради законови празноти, припомня Plovdiv24.bg. Новите предложения обхващат три допълнителни пазарни и структурни мерки.

Намаляване на партийните субсидии

Първата съществена корекция предвижда свиване на държавното финансиране за политическите формации. Депутатът Проданов, който е представител на парламентарната група на “Прогресивна България", уточни, че в момента субсидията възлиза на 4,09 евро за един получен глас. Предложението на управляващите е сумата да бъде редуцирана на 3 евро на глас. Тази мярка трябва да влезе в сила от 30 април тази година, когато е денят на полагане на клетва на новия парламент. По думите на народния представител целта е политическата класа да поеме отговорност и да даде пример за солидарност и дисциплина в настоящата тежка финансова ситуация. Промяната предстои да бъде разгледана от ресорната комисия във вторник.

Нов лимит за държавния дълг

Втората мярка е свързана с промяна в тавана на държавния дълг, за да се даде правомощие на Министерството на финансите да изтегли допълнително дългово финансиране в размер на 3,8 милиарда евро. Проданов припомни, че според Закона за публичните финанси държавата може да поема дълг само за рефинансиране на стари, падежиращи задължения – нещо, което за тази година вече е направено чрез емитиране на държавни ценни книжа срещу падежирали 1,4 милиарда евро. Тъй като действащото законодателство не позволява директно дългово финансиране за текущи или инвестиционни разходи, промяната се налага за авансово обезпечаване на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Огромната част от плащанията по ПВУ в размер на 4,4 милиарда евро са концентрирани през настоящата година и трябва да приключат до 31 август, за да може страната да претендира за тяхното възстановяване.

Реформи при COVID добавките за пенсионерите

Третата промяна засяга COVID добавките към пенсиите, които след различни изменения се установиха на постоянна стойност от 60 лева месечно. Председателят на комисията изтъкна, че тази временна антикризисна мярка е имала социален, а не осигурителен характер и включването ѝ в редовния размер на пенсиите е нарушило осигурителния принцип на системата, където трябва да има пряка връзка между вноските и получаваните права. От "Прогресивна България“ предлагат добавката за настоящите пенсионери да се запази без намаляване, но от 1 юли тя вече да не се осъвременява по швейцарското правило, тъй като то коригира единствено сумите за стаж и възраст. Същевременно за изцяло новоотпуснатите пенсии след 1 юли тази година COVID добавката няма да бъде включвана, тъй като здравната криза е приключила. Константин Проданов беше категоричен, че въпреки очакваното решение на Европейската комисия за процедура по свръхдефицит, управляващите няма да вдигат данъци.