Певицата Деси Добрева – гост в "Утрото на фокус“

Поводът толкова рано да ни гостуваш тук при нас е турнето ти "Гиздава“ – благотворително турне, което стартира на 4 юли от Стара Загора и ще приключи декември месец в София.

Тук, в НДК. Седем концерта. Божественото число.

А, ти специално си го измислила? Добре. Кажи ми, защо "Гиздава“? Какво носи тази хубава българска дума?

"Гиздава“ носи един пъстроцвет, едно весело, игриво настроение, нещо детско, нещо с мирис на чубрица, на сминдух, на шарена сол, малко смокини. Да си припомним от едно време как беряхме от дърветата от къщите, малко дори и на лютеница. Т.е. има един полъх от едно свободно, красиво време, когато бях дете. Моето детство беше прекрасно и аз затова си го спомням с такова умиление и ми е толкова хубаво. Смятам, че гиздави са всички наши деца – това са най-цветните, най-красивите създания на тази земя. И затова съм го кръстила точно така, с една позабравена думичка, но пък защо да не й възвърнем красотата и цветът?

И очарованието, което тя носи. Как се роди идеята за това турне?

Постепенно, стъпка по стъпка. Първоначално не беше под формата на турне. Аз се занимавам с благотворителност от доста години, подкрепям различни каузи, които за мен си заслужават, но моите възможности са по-ограничени, така да го кажем. Колкото мога – толкова. Докато едно турне със седем концерта е с доста по-големи възможности и би могло действително да спомогне повече нужди. Много деца се обръщат към мен, особено в последните няколко години, и много родители се обърнаха със зов за помощ по различни причини и поводи. Голяма част от тях са хора, които искат да подкрепят децата си, но нямат тази възможност. И тъй като аз самата съм минала по същия път – навремето моят баща също трябваше да обикаля, да търси спонсори, за да може всъщност неговата дъщеря – аз, да се явявам на различни международни форуми и да представям не просто себе си, а България. Аз имам навсякъде призове, и то от рода на първа награда, Гран При и т.н., които са всъщност за нашата държава.

Но тогава беше много трудно. Никой не ме е спонсорирал, помагал, нито съм имала екип зад гърба си, нито нищо. Така че общо взето сама видях какво е да се справяш. Пътят не е никак лесен и смятам, че трябва да има някой да подаде ръка, по какъвто начин може. Навремето една ръка се подаваше от всяка къща – всяка вечер се случваше. Това беше една женска ръка – майката на някоя дете, което раздаваше филии с лютеница на всички деца. Няма значение, че тя има примерно едно дете. Там всички играехме заедно и тя раздаваше цял един хляб на всичките деца. И това се случваше всяка вечер с различна майка. Т.е. ето една помощ, която не е нищо особено като финанси, но е навреме и е от добро сърце. В случая аз бих искала с това турне да подам ръка по начина, по който мога, като всички приходи и по-точно печалбата след разходите ще даря на талантливи деца с техните нужди.

Това ще стане след финала на турнето, т.е. на 7 декември е последният концерт тук, в Зала 1 на НДК, и след като мине, официално ще обявя и резултата и след това съответно и къде ще бъдат разпределени средствата. Защото нуждите не са една и две, те са като списъка на дядо Коледа и аз съм ги събирала не само сега, в последните месеци, ами честно казано, 2-3 години. Има неща, които са със срок, но има и такива, които не са. Например, търсим един професионален килим за художествена гимнастика. Събирам средства за него – смятам, че ще мога да помогна тук. Обувки, уреди, инструменти за деца, които свират, но нямат възможност да си закупят тези инструменти, костюми също така, трика. Има много такси, които са свързани с представянето както на спортни форуми, така и на различни форуми за изкуства, които доста деца не могат да си ги позволят.

Такса "Участие“ имаш предвид?

Точно така. Да не говорим, че не е само таксата "Участие“, защото това е свързано с път. Т.е. има пътни. Когато е в чужбина, съответно е по-скъпо и е свързано и с престой. На мен ми се е случило вече няколко пъти да спомагам с лични средства наши талантливи деца. Но както казах, моите средства са доста по-ограничени и не бих могла да помогна кой знае колко, така че просто се опитвам по някакъв начин да покрия повече нужди с това турне. Ако мога, ще раздам и няколко стипендии на деца в неравностойно положение, които са много талантливи и много красиви.

И явно ще го направиш преди Коледа, защото тогава ще видиш, като теглиш финалната черта, всъщност с колко средства разполагаш и как те ще бъдат разпределени. Тази песен, Деси, част ли е от концертите, които представяш?

Да, неразривна, при това на всеки концерт участва и много често е в дует. Получава се много красиво и публиката реагира изключително радостно и бурно. Има най-различни деца, които се включват, обаче всичките са прекрасни. Някои – със съчетания, примерно художествена гимнастика или акробатика, други пък пеят, трети свирят. Изобщо, много е цветно, много е вълнуващо. Действително е едно шоу.

Само да напомним, че поводът да ни гостуваш е турнето "Гиздава“ 2025, което обикаля и предстои да обиколи още няколко града. Сега в четвъртък акостираш, ако мога така да кажа, в Пловдив. Какви са ти очакванията?

Да. Античният театър е едно емблематично място. Аз досега не съм правила собствен, самостоятелен концерт там. Участвала съм много пъти, но в чужди продукции.

Вълнуваш ли се?

Много, много се вълнувам. То даже е трудно да се опише с думи. Ентусиазмът е изключително голям. Всеки ден се чувам, поддържам връзка с ръководителите и хореографите на ансамблите и децата, които също ще се включат. Ние в Пловдив имаме над 300 деца. Просто не ми побира главата къде ще ги сложа тези деца.

300 деца, които са част от представлението?

Точно така. Заедно с мен, заедно с моя прекрасен бенд – "Лудо-младо бенд“, и заедно с моите танцьори от формация "Гераци“. Имаме и още 300 деца, които са гимнастички, акробати, танцьори, инструменталисти, певци – прекрасни.

Кога започвате репетициите? Утре?

Не, те, репетициите, текат много отдавна.

Там, на местна почва, с тези 300 деца?

Те всеки ден репетират и всеки ден ми пращат своите изпълнения. Онлайн репетираме. Това е начинът вече в това съвремие, модерно общество.

Важното е, че сме в обувките на новото време.

Точно така, да. И съответно по този начин преминават нашите репетиции. Разбира се, ще имаме задължително репетиция и в деня на концерта.

4 септември.

Да. Строим една много красива, голяма сцена и сме много развълнувани. Молим се всичко да бъде наред, да имаме едно прекрасно време. Билетите са почти на финала, останали са буквално няколко десетки – под 100 билета са. Така че аз съм много щастлива, защото е много важно да има публика, която да подкрепи тези прекрасни деца. Те наистина се трудят и дори в лятната ваканция, която все пак трябва да бъде едно време за тях да си починат, те работеха, репетираха, направиха съчетанията си. Примерно имаме едно много интересно изпълнение, за което специално написах четириглас, вокален квартет на една моя песен. Тя е народна песен – "Омиле ми, Ягодо“ се казва, която аз обожавам, знам я още от съвсем малка и винаги съм искала да я направя. Само че моят прочит е по-различен. Аз се върнах в 30-те години на ХХ век и го направих един такъв луд фокстрот, точно в стила на Бени Гудман, когато също много харесвам, и неговия бенд. И този квартет, който е част от вокална група "Синтез“, ще го направят абсолютно самостоятелно. И сега репетират усилено, при което ми изпращат постоянно записите си. Аз казвам: чудесно, много добре. Ако мога, давам някакви съвети, насоки, за да стане още по-добре.

Ама този ентусиазъм, който си запалила в тях, е забележителен.

Ами, надявам се. Нали затова се опитвам по някакъв начин да подам ръка. Това е един вид кураж, първо. Второ, малко или много, аз съм все пак съвременен изпълнител, сравнително млад, което има значение за децата, тъй като важно е да ги заразим наистина с ентусиазъм, да им дадем, както казах, този кураж да продължат, защото е много трудно и много се отказват по пътя. И трето, ако може да помогнем с нещо. В случая много държа на моралната подкрепа, затова във всеки концерт аз всъщност включвам местни таланти. Аз не водя и дни и същи деца и всеки концерт е различен, защото навсякъде има различни съчетания, различни изпълнения, и по този начин се получава така, че всеки концерт е уникален.

Ти работиш и с легендарната Нешка Робева. Какво всъщност тя добави към визията и сценографията на спектакъла, колкото и различен да е той в различните градове?

То само името й е достатъчно, за да козируват всички.

Така е.

С мен самата на първа линия там, и аз също. Много се стараят всички деца с техните ръководители, защото като знаят, че го правим заедно с г-жа Робева, тогава тежестта е по-различна. А г-жа Робева много ми помага идейно. Тя е голям мой съмишленик. Просто толкова съм благодарна на съдбата, на Господ, на този, който е горе, за живота, така, както ми се е стекъл, за хората, които съм срещнала по пътя си, защото това са дарове, наистина.

Как се срещнахте с Нешка?

Ами, уж случайно, но хората казват, че нищо не е случайно и аз вече съм си го доказала с безброй примери. Тя ми се обади. На мен ми беше мечта, буквално, просто аз се обожавам всичките й спектакли и ги знам наизуст. Тя ми се обади преди доста години, петнайсетина, с покана да участвам в неин спектакъл. Аз просто щях да падна ,буквално ей така стоях на телефона и… Да, да, добре – въобще не знаех къде се намирам. Тя ме пита нещо, какви песни, какъв хонорар, аз просто седя и казвам: какъв хонорар?! Аз искам да участвам! Въобще, за мен е такава чест! И си спомням, бях изключително развълнувана, наистина, след което участвах в доста на нейни спектакли, турнета правихме заедно, опознахме се. Разбрахме, че сме от онези, дето се подушват през 9 баира, и толкова много разговори сме водили.

Даже ето – вчера пътувахме за Пловдив, защото дадохме официална пресконференция там, и тези няколко часа в колата, докато пътувахме, за мен бяха също един подарък, защото си говорихме на толкова много различни теми. Тя е изключително ерудиран човек. И разбира се, нямаше как да не стигнем и до турнето и до концертите, които предстоят. И аз започнах пак да изразявам своите емоции и започвам: сега тук искам да се сразят две сили – черното, бялото, не знам кое си. И тя: "Абе, Деси! Абе, чакай малко сега. Успокой се. Дай сега да видим какво...“ Ето така работим ние.

Да. Тя балансира твоя творчески изблик, който явно непрекъснато те съпътства.

Да. Аз нещо пак с много емоции разказвам, развилняла съм се с една дума в колата и тя "Дръж си волана, моля те!“.

Творческите личности, мили хора, са така. Деси, как ще става подборът на децата, които ще финансираш, ще подкрепиш благодарение на тези седем концерта, които ще направиш?

Ами, първо, както казах, вече се свързаха доста хора с мен. Още отпреди това, преди да започна турнето, някак си се избистри идеята за турне, защото имаше доста молби, запитвания. И второ, първо зависи каква сума ще се събере. Тук е много важно да участваме всички заедно. Публиката – със закупката на билет, защото това е част от сумата, но също така общините, институциите, които ни помагат много. И това е важно, защото те могат да спестят доста разходи. И не на последно място, това са спонсорите, нашите партньори, с които работим, защото без тях няма как да се случи, няма как да има печалба, която аз да раздам.

Много ми е интересно, в ХХІ век, 2025 г., догодина България влиза в еврозоната – как бизнесът в България е ориентиран към подобни благотворителни инициативи? Щедър ли е? Лесно ли може да го убедиш в подобна благотворителна кауза, кауза с мисия?

Трудно. Много трудно. Тук става общо взето на основата на лични познанства, дългогодишни приятели, които са около мен. Аз пак съм голяма щастливка да имам такива хора около себе си, защото те са с изключително големи сърца. И без да им се обаждам, те пак помагат в най-различни случаи, каузи и т.н. Наистина трудно се получават нещата. И аз съм сигурна, че много мои колеги ще се съгласят, защото са запознати. По-лесно е едва ли не да печелиш за себе си, отколкото да го правиш за някой друг. Но след като съм се захванала – аз съм от този тип хора, Овенът знаеш, че чупи с рогата си стената, – като съм се захванала, ще го докарам докрай. И в крайна сметка, тези четири концерта, които минаха вече – в Стара Загора, в Бургас, Велико Търново и Варна, показаха, че не само има смисъл, ами че е напълно нужно, необходимо е това нещо да се случи, дошъл е моментът. И хората бяха във възторг.

Публиката беше на крака няколко пъти, просто без бутона "Аплауз“, без някой да ги кара – само от изпълненията. И навсякъде беше пълно – това е много важно. Вие не можете да си представите просто магията, искрите в очите на децата. Те, като излязат на сцената, като видят тази красиво направена сцена, професионално, с тази огромна публика, те реагират по друг начин. Вътре съвсем друг огън се запалва. След това идват и казват "Ама ние искаме само на такива сцени вече да играем, да пеем, просто да се представяме. Много ни харесва!“. Т.е. успяла съм по някакъв начин да запаля в тях огънчето. И как да кажа, те са герои, герои, защото работят в много трудни условия.

По-трудно ли е днес, отколкото преди години?

Много по-трудно е днес, много по-трудно.

Защо?

Защото всичко е на частни нива, защото родителите са тези, които спонсорират непрекъснато децата си. Ама те тези родители нямат бездънни джобове. В крайна сметка – да, има такива, които са с добри доходи и могат да си позволят, но те не са мнозинството. И е много трудно, действително. И много от родителите лично ми благодариха за това, че съм подала ръка, за това, че съм показала на сцената тяхното дете. Аз казах: разбира се, това е, според мен наш дълг. Учителят трябва да подстави пътя на своите ученици и той трябва да се бори тези ученици да станат по-добри от него. Тогава той е свършил своята работа. Аз много пъти съм давала уроци, навремето давах уроци постоянно. Сега нямам това време въобще и ги давам про боно, само като насока, просто ако мога да помогна на някого, да му дам някакви съвети. И смятам, че всички ние сме длъжни по някакъв начин да помагаме, кой с каквото може. Но ние живеем заедно и за мен смисълът на живота – не го казвам за първи път, аз искрено вярвам в това. 10 години си блъсках главата, докато стана на 44, за да осъзная, че най-важното нещо всъщност и целта на това да сме тук, е да помагаме на другите, да сме полезни на другите, не на себе си.

Много хубав финал на нашия разговор. А сега, докато те слушам, си мисля, че това е концерт с мисия – "Гиздава“ 2025, да спасим децата на България, да им дадем смисъл в живота.

Дай боже! Дай боже, защото гледаме накъде отиват нещата и не са много добре. Нашите деца са прекрасни, просто средата, в която живеят, трябва да се промени, а тази среда зависи от нас. Ние променяме средата, обществото и всичко, което се случва около нас.

Пожелавам ти, Деси, успех след два дни, в четвъртък, на сцената на Античния театър в Пловдив. Пожелавам ти успех и на 8 ноември в Русе, а на 7 декември в Зала №1 на НДК ние ще те гледаме.

Задължително. Аз искам да кажа, че и за там билетите вече са доста разпродадени, така че който има желание, елате! Много е подходящ спектакълът за деца и каня децата да дойдат да видят, за да се запалят. Прекрасно е наистина, ще ви хареса.