Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Ново научно изследване поставя под съмнение едно от най-разпространените убеждения сред потребителите – че органичното свободно отглеждане на кокошки носачки е по-щадящо за околната среда. Според проучване, публикувано в научното списание Royal Society Open Science, именно този модел на производство генерира близо два пъти повече парникови емисии в сравнение с интензивното клетъчно отглеждане.

Изследването, изготвено от учени от Оксфордския университет, анализира екологичния отпечатък на производството на яйца във Великобритания. Резултатите показват, че ако цялото производство в страната премине към органично свободно отглеждане, годишните емисии ще достигнат 2,31 милиона тона въглероден диоксид (CO₂e). За сравнение, при изцяло клетъчно производство те биха били около 1,18 милиона тона.

Защо свободното отглеждане отделя повече въглерод?

Според д-р Хариет Бартлет от Smith School of Enterprise and the Environment към Оксфордския университет основната причина е по-ниската ефективност на свободно отглежданите птици.

Кокошките, които се движат свободно на открито, изразходват повече енергия за движение и поддържане на телесната си температура при различни климатични условия. Това означава, че те се нуждаят от повече фураж, за да произведат същото количество яйца.

Производството на този допълнителен фураж, основно соя и пшеница, е свързано със значителни въглеродни емисии заради използването на торове, селскостопанска техника и транспортиране по международните вериги за доставки.

Освен по отношение на въглеродните емисии, органичното свободно производство се представя по-неблагоприятно и по още няколко ключови показателя. Изисква значително повече земеделска земя, което увеличава риска от обезлесяване. Води до по-голямо замърсяване на водоемите заради оттичането на хранителни вещества от животинските отпадъци. Смъртността при птиците е по-висока поради нападения от хищници и контакт с диви птици, които пренасят заболявания. Това налага отглеждането на по-големи стада, за да се поддържат производствените обеми.

Авторите на изследването подчертават, че резултатите поставят труден въпрос пред обществото - възможно ли е едновременно да се гарантира по-добро отношение към животните и да се намали въздействието върху климата.

"Това вероятно е една от слепите точки в разговорите за устойчивост. Когато говорим за въздействието върху околната среда, много повече внимание се обръща на месото и млечните продукти, докато производството на яйца остава значително по-слабо изследвано“, коментира д-р Бартлет.

Темата придобива още по-голямо значение на фона на постоянно растящото световно потребление на яйца, особено в развиващите се държави, където те са достъпен източник на животински протеин.

Учените уточняват, че анализът се базира на данни от британски ферми, събирани през периода 2019-2020 г. Това означава, че в него не са отчетени по-новите технологии като прецизно земеделие, нисковъглеродни фуражи и използването на възобновяема енергия в съвременните ферми.

Освен това проучването не разглежда въздействието на пестицидите и влиянието върху местното биоразнообразие - области, в които органичното земеделие често има предимство пред индустриалното производство.

Според авторите изводът не е, че органичното производство трябва да бъде изоставено, а че понятията "органично“ и "екологично“ невинаги означават едно и също. Те призовават бъдещите политики да бъдат насочени към разработването на хибридни модели, които едновременно да подобряват условията за животните и да ограничават въглеродните емисии.