Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Макар цялата страна да се намира в една часова зона, астрономическото време не е еднакво във всички краища на България, Часовниците навсякъде показват един и същ час, но Слънцето достига най-високата си точка над хоризонта в различно време за различните населени места, а изгревите и залезите настъпват с разминаване.

Основната причина за това явление се крие в географското положение на страната ни. България се простира на повече от шест градуса по географска дължина между най-западната и най-източната си точка, което води до осезаема разлика в местното слънчево време.

Каква е разликата между най-източната и най-западната точка

Най-западната точка на страната се намира при връх Връшка чука на границата със Сърбия (около 22,36° източна дължина), докато най-източната е нос Шабла на Черно море (приблизително 28,61° източна дължина). Отстоянието между двете крайни точки възлиза на около 6,25 градуса. Тъй като Земята прави пълен оборот от 360 градуса за 24 часа, всеки един градус съответства на приблизително четири минути. По този начин разстоянието между двата края на България формира разлика от около 25 минути при настъпването на едни и същи астрономически явления.

Когато Слънцето достигне най-високата си точка над нос Шабла, същият момент при връх Връшка чука настъпва приблизително 25 минути по-късно. Ако например на нос Шабла астрономическият обяд е в 12:30 часа по официалното време, при Връшка чука той настъпва около 12:55 часа. Изгревът първо огрява източното Черноморие, а след това достига най-западните райони.

Единната часова зона и историческият контекст

Въпреки природните разлики, часовниците в цялата страна показват едно и също време, защото България използва единна часова зона – UTC+2 през зимния период и UTC+3 през лятото. Това е установена практика в повечето държави, която улеснява транспорта, административните процеси, бизнеса и ежедневието на хората. Ако всяко населено място използваше собствено местно слънчево време, разминаванията между отделните градове щяха да създават сериозни затруднения.

Преди навлизането на железниците и стандартизираните часови зони през XIX век именно местното слънчево време е било основен ориентир за населението. В миналото всеки град е сверявал часовниците си спрямо положението на Слънцето, заради което между различните населени места често е имало разлика от няколко минути, пише blitz.bg. Днес тази особеност остава интересен пример за това как географията влияе върху възприемането на времето.