Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Германският град Гелзенкирхен ще получи нови инструменти за противодействие на злоупотребите със социални помощи и проблемите с изоставени и негодни за обитаване имоти. Мерките са част от план на федералното правителство в Берлин, а местните власти ги свързват и с т.нар. "миграция по бедност“ от България и Румъния.

"Т.нар. миграция по бедност от България и Румъния беше и безспорно остава едно от големите предизвикателства за град Гелзенкирхен“, посочват от общината.

Федералното правителство е приело план от десет точки срещу измамите със социални помощи. Сред предвидените промени са по-бърз обмен на информация между институциите, по-големи правомощия на местните власти по отношение на занемарени имоти и ограничаване на достъпа до допълнителни социални плащания при фиктивна или минимална трудова заетост.

Гелзенкирхен от години настоява за подобни промени пред властите на провинциално и федерално ниво, както и пред европейските институции, посочват от WDR и Deutsche Welle.

"Упоритостта, с която от години се обръща внимание на тези проблеми, сега дава резултати“, коментира кметицата на града Андреа Хенце.

В Гелзенкирхен в момента живеят около 12 000 граждани на България и Румъния. Според местните власти много от тях са привлечени от сравнително евтините жилища и възможностите за работа. Наред с това обаче са установени схеми, при които посредници настаняват хора в силно занемарени сгради срещу високи наеми, като част от разходите се покриват чрез социалната система.

Проблемите около подобни имоти включват влошаващо се състояние на сградите, натрупване на отпадъци и сигнали за нарушаване на обществения ред.

Местните власти предприемат мерки от години. Още през 2013 г. Гелзенкирхен разработва концепция, посветена на имиграцията от България и Румъния, а преди три години в общината е създадено специализирано звено за борба със злоупотребите със социални помощи.

В резултат на проверките около 4500 души са били отписани от адресна регистрация. Според местните власти при тях е имало съмнения, че са били регистрирани като жители на града единствено с цел получаване на социални придобивки. Установени са и около 640 случая на злоупотреби със социални помощи.

Паралелно с това Гелзенкирхен е извадил от жилищния пазар 80 занемарени имота с подкрепата на Министерството на строителството на Северен Рейн-Вестфалия и финансиране от провинциалните и федералните власти. Предвижда се сградите да бъдат съборени, а терените да бъдат използвани за нови жилища, търговски обекти или зелени площи.

Градът прилага и по-строг подход при определянето кой може да бъде смятан за работник по смисъла на правилата за свободно движение. Според прилагания в Гелзенкирхен критерий човек трябва сам да изкарва поне една трета от необходимите средства за издръжката си, за да получи достъп до определени социални плащания.

В други германски градове дори т.нар. "миниджоб“ с доход от 603 евро може да бъде достатъчен за получаване на допълнителна социална подкрепа.

Според данните на местната власт през последната година близо 500 души от Югоизточна Европа са напуснали Гелзенкирхен.

Новият федерален пакет трябва допълнително да разшири възможностите на общините. Една от мерките например позволява на местните власти да отказват покриването на наема на социално слаби лица, когато жилището е негодно за обитаване.

"Нашите ресурси са ограничени. Планът на федералното правителство обаче разширява възможностите ни за действие“, заявява Хенце.

Кметицата настоява и за промени на европейско равнище. Според нея правилата за свободното движение на работници в ЕС трябва да бъдат преразгледани така, че да се ограничат злоупотребите и т.нар. "миграция по бедност“ от България и Румъния.

"Нуждаем се от повече конкретика и обвързващи ангажименти“, заявява Хенце.