Българският параолимпиец - Ружди Ружди, даде специално интервю за Радио "Фокус" няколко дни след шестата си световна титла и поредния световен рекорд.34-годишният ни лекоатлет е шесткратен световен, шесткратен европейски и двукратен златен медалист от Параолимпийски игри. Ето какво каза той за предаването "Спортът на фокус".

Добър ден, г-н Ружди. Седмица след шестото ви световно злато, къде ви намираме и какво правите?


 - Добър ден. Намирам се в с. Драгоево, вкъщи. Вече се прибрах.

Вие се прибрахте в началото на седмицата. Очаквахте ли такова посрещане?

 - Ами имаше посрещане, да. Бях развълнуван, не очаквах да има толкова много хора, за което благодаря на всички.

За пореден път ни направихте изключително горди с вашето представяне. Направихте феноменално световно първенство. Как премина подготовката за него и отидохте ли с ясната цел да подобрите световния си рекорд?

 - Зимната подготовка беше тежка. Моят треньор промени малко тренировките. Процедирахме по друг начин и видяхме, че от цялата тази работа има резултат. Бяхме готови да направим хубав резултат, но не очаквах 12,94 метра. Това беше най-добрият ми резултат за тази година и аз много се радвам, защото от много време се борихме за това. 

Подобрявате световния рекорд за 6-и път в рамките на 10 години. Как изобщо се постига подобно нещо?

 - Постига се с много труд, усилия, лишения и травми. Иначе няма как да станат нещата за победа.

Разкажете как протича един подготвителен цикъл и кой време е той?

 - Почивам само неделя. През седмицата постоянно тренирам. Дали ще са щанги, техника. Продължителността зависи от това на какво упражнение наблягам. 

След всичките тези успехи на световната, европейската и параолимпийската сцена кое ви дава мотивация да продължавате все толкова силно?

 - Мотивация ми дава това, че виждам, че все още имам шансове и подобрявам резултата си. Заради това действам напред. 

Така, както вие сте мотивация за много наши спортисти, кой пък е вашият идол в спорта?

 - Преди имаше един гюлетласкач от Германия - Дейвид Сторл. Него много обичах да го гледам. Но сега има нови имена, по-добри. 

Кой е любимият ви спорт, който обичате да наблюдавате?

 - Формула 1, моторни състезания. Открай време гледам и MotoGP. Гледам доста спортове, когато имам време.

Имате ли спонсори, които ви помагат в подготовката ви и до колко държавата е включена в нея?

 - Единствените ми спонсори са собствениците на хотела, в който отсядам от 7 години вече. Те правят всичко възможно за мен, да изкарам там по-дълго време. Искам да благодаря на семейство Райчеви. Те ми дават една стая, в която мога да си слагам уреди и да тренирам по възможно най-добрия начин. Държавата отпуска пари за подготовка. Засега е добре, не мога да се оплаквам.

Тласкането на гюле е вашата коронна дисциплина, но освен това вие сте се състезавали и при хвърлянето на копие и мятането на диск. Как и кога разбрахте, че именно при гюлето се чувствате най-комфортно?

 - Първо започнах с диск, но след години се оказа, че напредвам по-бързо на гюле. 2013 г. след едно Световно първенство решихме да спрем тотално с копието и да продължим с другите две. Постепенно след години видяхме, че с гюлето се справям по-добре и наблегнахме на него, за да има качествени тренировки и успехи. 

Как протича един ден на Ружди Ружди, когато не се готвите за състезание? С какво обичате да се занимавате в свободното си време, когато не сте в залата?

 - През лятото съм в Павел баня. Може би най-често ходя на кафе, няма какво да се прави много. Гледам да почивам, но и да има почивка, не трябва да се отпускаш, защото на следващия ден имаш пак тренировки. Излизам и обикалям Павел баня.

Кой е човекът, който ви подкрепя и в него намирате опора в най-тежките си мигове?

 - Това е моят треньор - Радостин Тодоров. С него започнах, той ме научи на всичко за спорта. В трудните моменти пак той беше при мен, за което съм му много благодарен. И за указанията, и за всичко, което е направил за мен.

Мислите ли за отказване или все още има какво да дадете на спорта?

 - Все още не е настъпил правилният момент за отказване. Имам още какво да покажа. Дано да нямам някакви страшни контузии, за да можем да тренираме пълноценно. Една контузия може да ме върне много назад. Засега продължавам и дано наистина да има полза от това и резултати.

Сега какво предстои за вас? Доколкото знам, имате намерение да участване на следващото европейско първенство. То кога е?

 - Още точно не се знае, но най-вероятно ще участвам. Догодина ще се разбере дали ще има, но ние при всички положения ще продължим да тренираме. Не мога да спра. Ако има ще участвам, ако не продължавам с тренировките и да съм готов за следващата година.

За съжаление, войната по пътищата в България не спира до ден днешен. Как според вас това може да се промени и черните статистики да намалеят?

 - Трябва хората да карат по-разумно, защото според мен високата скорост докарва катастрофите. Пътищата ни също не са много качествени. Трябва да се кара по-внимателно. Да се съобразява скоростта, но това е до шофьора. На пътя не сме сами, има и други. Трябва да се внимава.

Вие казахте за вашия треньор Радостин Тодоров. Колко е важно за един спортист да слуша и да вярва напълно на треньора си?

 - Много е важно. Ако искаш да успееш, трябва да слушаш треньора си и неговите указания. Той каквото каже, трябва да се изпълни. Иначе няма как да се получат нещата. Ако каже ще почиваш, почиваш. Ако каже да се храниш, се храниш. И накрая ще им полза от това. 

Интересно ми е какъв е хранителният режим в седмиците преди състезание. Има ли някакви храни, които трябва да спрете? Как изобщо поддържате форма и тегло?

 - При нас няма теглови категории. Категориите ни са според травмите. Мога да се храня с всичко, но аз не съм от хората, които се хранят добре. Проблемен съм в това отношение. Много насила ям всичко и мога да кажа, че се затруднявам с това хранене, но трябва да се яде. Сутрин, обед, вечер. Стабилно трябва да се яде.

И като сме на тема храна, кое беше яденето, което очаквахте с нетърпение на прибиране към България?

 - Много са. Понеже дълго време седя в Павел баня, не мога да ям любимата си храна. Любимата ми храна са пълнени тиквички с кайма. 

Вие сте обиколил общо взето целия свят. Кое е мястото, което ви е направило най-голямо впечатление с отношението си към параолимпийците?

 - Може би на Олимпийските игри. Там чакаш 4 години - тренираш, блъскаш и накрая като видиш, че си успя,.. това е незабравимо.

Има ли някоя титла, било то европейска, световна или параолимпийска, която изпъква малко повече от всеки един друг медал?

 - В момента, защото направих нов световен рекорд, може би последния медал ше го запомня с този хубав резултат, който много дълги години чакахме. 

И за финал г-н Ружди, давам ви думата, можете да пожелаете нещо на слушателите на радио "Фокус".

 - Пожелавам им много здраве, да се пазят. На шофьорите - да пътуват разумно, защото по пътищата всичко може да се случи. Бъдете живи и здрави и не спирайте да ме подкрепяте. Благодаря!