Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Имало едно време един крал, който имал всичко: корона, империя и бъдеще, разпростиращо се върху половината свят. Но точно в навечерието на Коледа през 1936 г. той се отказал от всичко това.

В един студен декемврийски ден Едуард VIII абдикира от британския трон и от живота, който му е бил предначертан още от раждането. Абдикацията му не просто променя хода на историята, но тя проваля и коледните му планове, превръщайки празника в символ на самота и изгнание. 

От този момент нататък коледните традиции на кралския двор се разпадат. Вместо да прекара декември в Сандрингам, както повелява вековният протокол, и да се оттегли във Форт Белведере за празниците, вече бившият монарх е принуден да напусне Англия.

Коледната вечеря, която някога би била пищна и многолюдна, се превръща в тиха и самотна.

Как се стига дотук, от коронацията до пълната изолация, само за по-малко от година? 

След абдикацията си Едуард става херцог на Уиндзор, но статутът му е неясен, а присъствието му неудобно. Според Daily Mail му е било предложено временно убежище от Кити дьо Ротшилд, американка по произход, светска дама и съпруга на австрийския барон Юджийн дьо Ротшилд. Тя е близка приятелка на Уолис Симпсън, жената, заради която Едуард се отказва от короната. Планът е херцогът да се укрие в ловния замък на семейство Ротшилд в Австрия, докато разводът на Уолис не бъде финализиран и двамата да могат законно да се оженят. 

Замъкът от 11 век е внушителен, романтичен и изолиран. Само че Едуард го мрази. Не харесва мястото, не харесва хората и категорично не иска да прекара Коледа сред непознати. Още по-лошо, според свидетелствата, той бързо се превръща в това, което домакините му по-късно наричат "гост от Ада".

Кити дьо Ротшилд е всичко, което Едуард не е: практична, амбициозна и наясно с цената на парите. Родена във Филаделфия, дъщеря на лекар, тя се издига социално чрез браковете си, като третият й съпруг Юджийн е наследник на една от най-богатите фамилии в Европа. Самият барон рядко посещава ловната си хижа, предпочитайки живота в Париж.

За да посрещне бившия крал подобаващо, Кити хвърля огромни средства и усилия: наема допълнителен персонал, реставрира мебели, почиства полилеи и дори купува два бели коня, за да създаде илюзия за обитаемо и живо имение. Всичко това с надеждата да осигури дискретен, но достоен престой.

Реакцията на Едуард обаче е жестока. При пристигането си той едва поздравява домакинята и демонстрира пълно безразличие към приготовленията.

"Той се държеше така, сякаш замъкът е негов, а Кити някаква нежелана гостенка", пише биографът Стивън Бирмингам.

Почти веднага след пристигането си Едуард прави това, което по-късно се превръща в негова ежедневна мания - започва да се обажда на Уолис Симпсън, която по това време е в Южна Франция. Връзката им е бурна, изпълнена с кавги, ревност и взаимни обвинения, но това не го спира да й звъни по десетина пъти на ден.

"Когато започнаха да пристигат колосалните телефонни сметки, барон Ротшилд, макар и изключително богат човек, беше откровено раздразнен", пише Бирмингам. 

Въпреки всичко Кити не се отказва и планира пищно коледно парти с музиканти, артисти и декоратори, специално доведени от Париж. Цял салон е преустроен, поставена е огромна коледна елха, а атмосферата е замислена като опит да се разсее унинието на херцога.

В нощта на партито обаче пристига кратко съобщение, че херцогът няма да присъства. Така се стига и до Коледата, в която Едуард вечеря сам. За човек, на когото никога не му е било отказвано нищо, е непоносимо, че по закон няма право да вижда жената, заради която е пожертвал всичко. Затова и напрежението между него и Уолис само се засилва.

"Жестоката страна на Уолис, родена от дълбоката й несигурност, скоро изплува", пише Андрю Мортън. Тя дори го обвинява, че има афера с Кити.

В действителност Кити не само се тревожи за разходите на мъж, който няма никаква представа от парите, но и буквално брои дните до заминаването му. Едуард пазарува с лимузина и шофьор, сметките отиват при барона, а разточителството му няма край. "Най-скандалното беше, че херцогът искрено вярваше, че замъкът му принадлежи", пише Бирмингам. 

Междувременно във Великобритания животът продължава. "Кралят е мъртъв, да живее кралят", а по-малкият брат на Едуард, Бърти, бъдещият Джордж VI, поема короната с ужас и сълзи, макар да е почти на 41 години.

След три месеца търпението на домакините се изчерпва.

"Що се отнася до мен, всеки може да го има по всяко време", казвала Кити. Пък баронът, макар и фантастично богат, сложил край на разточителството, като нарежда всички сметки да бъдат прехвърлени директно на херцога. Шокът за Едуард е пълен. За първи път в живота си той вижда реалната цена на лукса. Смаян от разходите, си събира багажа и се мести в далеч по-скромно място срещу 10 долара на ден и на стотици километри разстояние. Когато си тръгва, дори не се сбогува лично с домакините си. 

Няколко месеца по-късно Едуард и Уолис отново са заедно и се подготвят за брак край Париж. А поканата, изпратена до барона и баронесата Ротшилд, остава без отговор...