Георги Евстатиев (1875-1923): Пространства и образи

„Пространството като образ“ разкрива интереса на художника към природата като преживяна и смислово натоварена среда. В живописния пейзаж откриваме майсторството на Евстатиев да изгради творбата така, че пространството да придобие образност, защото е преживяно и е превърнато в еквивалент на натрупани художествени познания, човешко усещане и наблюдение.

„Образът като присъствие“ представя салонния и представителния портрет, в който социалният статус, достойнството и авторитетът на личността се съчетават с живото човешко присъствие.