''Дон Кихот и Дон Санчо''

„Дон Кихот отдавна си е спечелил славата на любимия луд на човечеството. (Статистиката твърди, че след Библията, романът на Сервантес е най-четената книга). Дали обаче не е по-добре да се усъмним в лудостта му и повярваме в осъзнатата му болка от ритници, самота, безпътица? Дон Кихот може и да иска да спаси света от злодеи, но не по-малко да изтръгне същия този свят от самодоволството му, от желанието на всяка цена да оцелява и се забавлява?

Кой може да ни свидетелства, че подобни мисли не са безпочвени? Никой друг освен Санчо, верният му спътник и единствен наследник. Страхуващият се от книгите симпатяга, който живее незавидно интересен живот, като в рицарски роман? И който най-добре знае колко голяма е в живота ни мешавицата от добри намерения и отрезвяващи удари, от съкровени мечти и жал от сбъдването им, от любовни полети и изместили ги издевателства…