Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Скандално високи надценки върху основни хранителни продукти продължават да изпразват джобовете на българските потребители, а опитите за постигане на компромис между производители и големите търговски вериги претърпяха пълен провал. Масираните проверки на държавните органи отчитат фрапиращи разлики между доставните и крайните цени на рафтовете в магазините.

Най-драстичен е скокът при млечните храни, където оскъпяването за крайния клиент достига трицифрени проценти. На този фон опитът за въвеждане на правила за ограничаване на търговските печалби срещна категоричен отпор от страна на хипермаркетите.

Официалните данни на Комисията за защита на потребителите (КЗП) разкриват мащаба на поскъпването при петте най-масово купувани млечни продукта. На първо място по надценка е кравето масло, при което увеличението спрямо доставната цена достига рекордните 135%.

При кашкавала и прясното мляко, дори след приспадане на данък добавена стойност (ДДС), крайният скок в цената за потребителя е 99%. Сериозно е оскъпяването и при бялото саламурено сирене, където отчетените стойности варират, но стигат до 95%. Киселото мляко също не прави изключение – при стандартна кофичка от 400 грама надценките на търговците се движат между 31% и 80%.

В опит да сдържат ценовия скок, около 120 млекопреработвателни предприятия предложиха обединение и доставки в големите вериги по единен стандарт. В подготвения проектомеморандум бе заложено мандрите доброволно да продават продукцията си на база заводска себестойност, транспортни разходи и собствена надценка от максимум 10%. В замяна търговските вериги трябваше да ограничат своята крайна надценка в границите между 25% и 35%.

"Ако 1 евро е себестойността на 1 литър мляко, ние го доставяме на 1,10 евро. Търговската верига да може да сложи надценка от 25 до 35%", обясни председателят на Националната асоциация на млекопреработвателите Владислав Михайлов пред Nova.

Търговските вериги обаче категорично отказаха да подкрепят предложението с мотива, че то нарушава правилата на свободната конкуренция и закона.

Разривът между бизнеса и търговските гиганти поставя в безизходица както клиентите, така и родните земеделци. Липсата на достъп до рафтовете при справедливи условия вече води до изоставяне на готова българска продукция по нивите.

"Надценките са брутални. Тази година реколтата остана неприбрана – дини, пъпеши, краставици. Българските производители си оставиха продукцията, защото най-големият търговец са веригите, които ги съсипаха", заяви председателят на КЗП Мая Манолова.