Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Българската народна банка отчете официален обрат в кредитния тренд у нас, след като брутните необслужвани заеми се увеличиха за второ поредно тримесечие и достигнаха 2,2 милиарда евро. Този сериозен ръст от 7,0% (или 146 млн. евро) за тримесечието слага край на досегашната дългосрочна и благоприятна тенденция при връщането на вземанията.

Общият размер на кредитите за домакинствата вече доближава 31 милиарда евро, като близо една трета от тях се пада на потребителските кредити. В същото време вземанията на специализираните дружества, предлагащи бързи заеми, достигат 4,063 млрд. евро, което е скок с 16,6% на годишна база. Паралелно с това обаче делът на лошите кредити в портфейла се влошава и вече съставлява 3,3 на сто от всички заеми.

Статистиката показва ясен профил на потребителите на бързи кредити – всеки четвърти работещ българин над 30-годишна възраст е изтеглил поне един такъв заем, като средната сума е около 1000 евро. От Асоциацията за отговорно небанково кредитиране допълват, че масовият клиент има между едно и три задължения, а всеки трети потребител е комбинирал потребителски и бърз кредит. Според адвокат Венцислав Бенов от Асоциацията, основните причини за теглене на бързи заеми са:

  • Почивки;
  • Ремонти;
  • Покупка на техника;
  • Здравеопазване и здраве (където се отчита лек ръст).

На този фон има и изключения като Радостин Монев, който споделя, че няма нито един заем или стока на лизинг. Той управлява бюджета си строго, насочва се към акции, облигации и криптовалути и се определя като "чист като момина сълза“.

Според кредитния консултант Тихомир Тошев основната опасност идва от надценените възможности на потребителите. Докато при ипотечните кредити почти липсват проблеми, влошаването се усеща остро именно при потребителските заеми. Експертът посочва пред БНТ, че животът е поскъпнал сериозно след влизането на еврото и държавата не е успяла да овладее този процес. В резултат на нарастващите разходи, за хората става все по-трудно да обслужват дълговете си, а масовата грешка е тегленето на по 3–4 бързи кредита наведнъж.

Експертите напомнят две златни правила за стабилен личен бюджет, които всеки кредитополучател трябва да спазва:

  • Финансов буфер: Всеки потребител трябва да има заделени спестявания, които да покриват между 3 и 6 месечни вноски напред.
  • Лимит на вноските: До 30 на сто от месечния доход трябва да бъде максималната сума, която отива за погасяване на задължения.

Вниманието трябва да бъде изострено и заради факта, че над 95% от кредитите в България са с плаваща лихва. Тихомир Тошев предупреждава, че в даден момент настоящите ниски лихви ще тръгнат леко нагоре, което крие сериозен риск от допълнителни затруднения за хората, които вече са надвишили финансовите си възможности.