Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Цената на природния газ е напът частично да обърка сметките на държавата при подготовката на бюджета за 2027 година. По-високите цени на горивата вкарват краткосрочно повече приходи във фиска от ДДС, но това усещане за печалба е измамно и крие сериозни рискове за джоба на българския данъкоплатец.

Натискът върху държавните пари се засилва и поради необходимостта от субсидиране на топлофикациите. Анализът беше представен от главния икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ) Лъчезар Богданов в предаването "Пресечна точка" по Nova.

Главният икономист на ИПИ е категоричен, че предложението на опозицията за 100% компенсация за цените за бизнеса е погрешна стъпка, която струва скъпо на обществения ресурс.

"Широкото даване на компенсации на абсолютно всички, без никакъв тест или критерий за това дали е засегнато предприятието и дали наистина губи конкурентоспособност, е много скъпа и недалновидна мярка и рискува всъщност огромен ресурс да бъде хвърлен в икономиката без особено голям резултат. Предишният път, когато давахме компенсации на всички, и то щедри, през 2022 година, всъщност най-големите бенефициенти бяха компании, които най-много спечелиха от тогавашната криза", коментира Богданов.

Според него парите трябва да се влагат целево в реформи и подобряване на самата система, така че в дългосрочен план да постигнем по-евтина енергия.

"Ресурсите са ограничени, трябва да има по-насочени мерки", обясни икономистът.

Напрежението в Персийския залив оказва директно влияние върху глобалните пазари, но България е в сравнително по-благоприятна позиция благодарение на осигурените алтернативни трасета.

"За щастие цените на природния газ са доста под това, което видяхме през 2022 година. Но и тогава Европа оцеля, България оцеля. Така че не говорим за някаква екзистенциална криза. При всички случаи ще бъдем засегнати. Това, което е добре за България, е, че все пак заради известна диверсификация на доставките на газ, цената в България е малко по-ниска от спот цените на голяма част от европейските пазари", обясни Богданов.

От Института за пазарна икономика представиха днес своя алтернативен вариант за бюджета за 2027 година, като посочват, че самият държавен бюджет захранва инфлационните процеси у нас.

"Бюджетът е един от източниците на тази инфлация. България е лидер в три класации в Европа: най-бърз растеж на потреблението, най-бърз растеж на заплатите, най-бърз растеж на кредита, а за едно от тримесечията на тази година беше с най-висок бюджетен дефицит. Всичко това вкарва пари в икономиката. Тези пари трябва да намерят някъде реализация. Когато икономиката не може веднага да произвежда повече, до какво води това? Пазарът се балансира чрез по-високи цени, особено за стоките и услугите, които се генерират вътре и няма как да бъдат компенсирани от внос. Всичко това е една перфектна буря на свръхпотребление и прегряване на икономиката", обясни той.

Според Лъчезар Богданов държавата трябва спешно да предприеме конкретни действия за овладяване на ситуацията:

"Централната банка трябва да приеме по-сериозно това, което правят търговските банки - огромно разширяване на кредита към домакинствата. И, разбира се, държавата трябва да овладее бюджетния дефицит, да сложи едно охлаждане на растежа на разходите", каза в заключение икономистът.