Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Международната неонацистка мрежа "Кръв и чест“, основана в края на 80-те години на миналия век и забранена в редица държави, развива дейност на българска територия от повече от 20 години. Формированието многократно е попадало в полезрението на органите на реда и медиите, а след последните полицейски действия стана ясно, че поне двама от арестуваните вече са освободени, като сред тях е и непълнолетно момиче.

Първите стъпки за популяризиране на забранената структура в българското интернет пространство са засечени още през 2001 г. става ясно от думите на бившия директор на сектор "Киберпрестъпност“ в ГДБОП Явор Колев пред bTV. Тогава антимафиотите са установили български клонинг на сайта на организацията, спрели са функционирането му и са идентифицирали собственика на домейна – американски гражданин, осъждан в САЩ, Германия и Чехия за разпространение на нацистка идеология, срещу когото американските закони не са позволили директно сваляне на съдържанието поради свободата на словото.

През 2013 г. организацията прави опит за публична легитимация с политически претенции, обявявайки намерение да се яви на избори като единствената националистическа формация в страната. Един от говорителите на тогавашния проект е Ивайло Колев, чието име съвпада с това на наемателя на помещението за сбирки в Пловдив, където са се събирали последователите.

В международен мащаб структурите на "Кръв и чест“ открито демонстрират нетърпимост към малцинствени групи, организират нощни патрули, заплашват и прибягват до физическо насилие и палежи, като в Германия, Испания, Русия и Канада са категоризирани като терористични организации.

Подобни акции в същото пловдивско помещение и със същия наемател са провеждани и преди три години, когато са иззети забранени предмети и материали. Въпреки това задържаните лица бързо излизат от ареста поради липса на доказани тежки криминални престъпления, което води единствено до административни глоби и по-леки санкции.

Експертите предупреждават, че радикализирането на младежи се извършва предимно чрез алгоритмите на социалните мрежи, където търсенето на популярност и харесвания тласка подрастващите към крайни идеологии.