Днес наистина отбелязваме 40 години от тази трагедия, която остава най-тежката в историята на ядрената енергетика. Мащабът на случилото се в 01:23 ч. на 26 април 1986 г. е труднообходим дори четири десетилетия по-късно. Ликвидаторите, за които споменавате, са истинските герои на това събитие. Над 600 000 души – пожарникари, военни, миньори и доброволци – рискуваха живота си, за да овладеят стихията и да изградят първия "саркофаг". Техните истории за оцеляване са рядко свидетелство за човешката саможертва в условия на невидима опасност, информира Plovdiv24.bg.

Един от най-неизвестните факти е т.нар. "втори радиационен пик“ през 1987 г. Година след инцидента българите са били облъчени отново, защото държавата е позволила животните да се хранят със замърсени фуражи. Така радиацията се е върнала в чиниите ни чрез млякото и месото. В интервю бившият ръководител на Националната следствена служба Ангел Александров разказва, че в началото на май в планинските и селските райони най-малките деца, които се хранят основно с мляко, са поели за около 20 дни дози радиация, които надвишават допустимите норми за радиационна безопасност 13 пъти.

Докато в Швеция и Западна Европа алармите за повишена радиация бият още на 28 април, в България първото официално съобщение е кратко, сухо и се появява със закъснение в медиите. Властите разполагат с данни за повишените нива на радиация почти веднага, но вместо да предупредят хората да не излизат и да не консумират пресни зеленчуци, те запазват пълно мълчание. По телевизията и радиото се говори за "нормализиране на обстановката", докато радиационният облак вече е над страната ни.

Интересно е, че въпреки дебатите за причините, днес Чернобил се е превърнал в своеобразен "жив паметник". Чернобил остава не само урок по физика и безопасност, но и болезнено напомняне за цената на истината.