Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Официалните данни на европейската статистическа служба Евростат са отчели бюджетен дефицит на България за 2025 година в размер на 4% от брутния вътрешен продукт. Резултатът се е оказал с 0,5 процентни пункта по-висок от предварителните прогнози, публикувани през пролетта на 2026 година, и преминава критичния фискален праг от 3%, регламентиран в европейските правила, информира Plovdiv24.bg.

Преразглеждането на данните е потвърдило натрупването на значителни фискални дисбаланси, включително необявени и неосчетоводени плащания по сметките на АПИ, заварени от изпълнителната власт след встъпването ѝ в длъжност.

Риск от наказателна процедура за прекомерен дефицит

От Министерството на финансите подчертават, че очертаващата се процедура при прекомерен дефицит срещу страната е пряк резултат от влошеното състояние на публичните сметки и поставя сериозни въпросителни пред финансовото управление в предходните управленски мандати.

Според ведомството признаците за засилен разходен натиск са били видими още в рамките на 2025 година най-вече заради повишаването на възнагражденията в публичната сфера, увеличаването на социалните плащания и мащабните капиталови разходи. От финансовото министерство са отбелязали, че липсата на своевременни компенсиращи механизми е довела до излизане от фискалните рамки, което налага цялостен анализ на направените макроикономически прогнози и реалните рискове пред хазната.

Рекорден дълг от 9,6 млрд. евро и орязване на маневреността

Освен по-високата дупка в хазната, официалните правителствени данни са показали поемането на рекорден нов държавен дълг в размер на 9,6 милиарда евро за 2025 година.

Сериозното разминаване между първоначалните очаквания и окончателно верифицираните фискални данни ограничава възможностите за оперативни маневри в публичните разходи занапред. От правителството са декларирали готовност за затягане на финансовата дисциплина, по-строг контрол върху държавните инвестиции и въвеждане на реформи, включително непопулярни мерки за възстановяване на фискалната стабилност, при балансиране на средствата за социални дейности и публични услуги.