Президентът Илияна Йотова обяви в извънредно изявление, че ще обнародва Закона за държавния бюджет, пренебрегвайки исканията за вето от страна на 69 граждански организации, политически партии и синдиката КТ "Подкрепа“.

За решението на държавния глава Plovdiv24.bg вече информира. То бе оповестено ден след като от политическа партия "Прогресивна България“ декларираха подкрепата си за нейната кандидатура на предстоящите президентски избори.

Реакцията на КТ "Подкрепа“ и критиката към държавния глава

Президентът на КТ "Подкрепа“ Димитър Манолов изрази разочарованието си от решението, посочвайки, че изказването на Илияна Йотова е било прекалено общо и не е адресирало конкретните искания на синдиката. Според него голяма част от споменатите 69 организации вероятно са подставени и са част от утвърдения модел за управление на страната без избори.

Манолов заяви, че по-балансираният подход би бил връщането за ново разглеждане на двете конкретни разпоредби, за които синдикатът е настоявал, вместо да се променят с едногодишен закон дългосрочни трудови отношения.

Рискове от сива икономика и ощетяване на работещите

Синдикалният лидер предупреди за сериозни негативни последици за пазара на труда. Новите текстове дават възможност за разрастване на сивия сектор, особено при нископлатените бизнеси, които разчитат на евтина работна ръка.

По думите на Манолов пред bTV масова практика е служители с трудов договор на 4 часа реално да работят по 8 часа, като остатъкът от възнаграждението се изплаща "на ръка“. Промените създават предпоставки досегашните светли разплащания да преминат в сенчестия сектор или изобщо да не се извършват.

Проблемът с минималната работна заплата

По отношение на Директивата на Европейския съюз за справедливи минимални работни заплати Манолов разясни, че тя съдържа препоръка за определяне на възнагражденията между 50% от средната и 60% от медианната работна заплата. В България за норма е приет прагът от 50% от средната заплата.

Синдикалният председател изрази скептицизъм относно бързото изработване на нов механизъм за определяне на минималната заплата в рамките на два-три месеца, посочвайки, че по казуса се работи неуспешно от години. Той призова за по-голяма оперативна самостоятелност при преговорите с работодателите, които според него възпрепятстват постигането на консенсус.