Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Пенсионната система и дефицитът в бюджета на Националния осигурителен институт (НОИ) представляват най-голямото финансово предизвикателство в бюджета за 2026 година. Покриването на недостига на средства за пенсии изисква държавен трансфер от близо 47%, докато остарелите категории труд и превишените държавни разходи поставят страната под риск от санкции от страна на Европейската комисия.

Данните и икономическият анализ бяха оповестени в ефира на Bloomberg TV Bulgaria от икономиста и преподавател в УНСС доц. д-р Щерьо Ножаров, информира Plovdiv24.bg.

Огромните разходи за първа и втора категория труд

Основен проблем в пенсионната рамка са неефективните дефиниции за първа и втора категория труд, които не са променяни от 90-те години на миналия век. Изчисленията показват, че изплащането на средства за тези категории възлиза на 400 млн. евро, към които се добавят 60 млн. евро за 20-те заплати при пенсиониране на чиновниците и служителите от сектора за сигурност. За разлика от тях, специалистите в частния сектор масово получават едва две до шест заплати при пенсиониране.

В България близо 80% от състава на МВР ползва първа категория труд. За сравнение, в държави като Полша в тези категории влизат единствено работещите при екстремни условия – под земята, под водата, на водата и във въздуха. Евентуалното спестяване на този близо половин милиард евро би позволило актуализация на всички пенсии с до 16%.

Рискове от свръхдефицит и европейски санкции

Бюджетът за 2026 г. надвишава определения от ЕКОФИН таван на първичните разходи с 1,8 млрд. евро в условията на официално стартирала процедура по свръхдефицит срещу България от 10 юли. Това превишение създава опасност от задействане на автоматични санкции и задължителна низходяща корекция на бюджета още през есента.

Допълнителен проблем представлява високият държавен разход, достигащ 45-46% от БВП. Това означава, че почти половината от частния сектор зависи от обществени поръчки и държавно финансиране вместо от реална пазарна конкуренция, което при икономически спад може да доведе до рецесия.

Недостиг на кадри и новата финансова рамка на ЕС

Предстоящата многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2028–2034 г. акцентира върху гигафабрики за изкуствен интелект и възобновяема енергия. За да не загуби европейско финансиране, България трябва да съобрази инвестиционните си приоритети с тези цели.

Основната пречка пред българската икономика остава сериозният кадрови дефицит. Данните от тестовете PISA показват, че 56% от българските ученици са функционално неграмотни по математика, а делът на завършващите STEM специалности е едва 19% при средно 30% за останалите страни от ЕС. За да се осигурят необходимите инженерни кадри за технологичните инвестиции, са нужни незабавни мерки за повишаване на грамотността и увеличаване на дела на инженерните науки във висшето образование.